Игнажден Българската православна  църква отбелязва на 20 декември Игнажден. От този ден до Бъдни вечер са продължили родилните мъки на Богородица. От Игнажден денят започва да нараства – “обръща се към пролет и лято”. Другите названия на празника са Игнат, Млада година. Имен ден празнуват Игнат, Огнян. Празникът Игнажден е посветен на Свети Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Свети Игнатий  е ръкоположен за втори архиепископ  в град Антиохия. Той въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден е на смърт от римския император Траян (98-117 г.) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове. Другите названия на Игнажден са Игнат, Млада година, Идинак, Поляз, Полязовден.  В различните краища на България съществуват различни обичаи, свързани с този празник. На този ден  не се дава нищо на заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството. Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото. В Югозападните краища на България в огнището се запалва специално отрязано дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Йордановден (6 януари). В Източна България, например, сутринта на Игнажден стопанката дава на кокошките кадено жито, което  разпръсква в кръг. Според поверието  през новата година кокошките ще се множат и няма да ходят по чуждите  дворове. Според народните  вярвания на Игнажден се слага началото на новата година, затова в някои области на България го наричат Нов ден. Много е важно какъв човек ще влезе пръв в къщата на този ден, защото от това зависи каква ще бъде цялата година. Човекът, който пръв влиза в къщата, се нарича “полазник”. Полазникът (полезник, полязник, споходник) трябва да влезе в къщата, да отиде до огъня, да го разрови с крушево или дъбово клонче и да нарича: “Колкото искри, толкова пилета, шиленца, яренца, теленца, жребчета и дечица в този дом”. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове – за плодородие. На Игнажден е първата кадена вечеря. Трапезата  е изцяло постна – ошав (компот от сушени плодове), варена царевица, жито, просо, орехи, боб, зеле, лук, чесън, туршия от пипер, пита с мая (без украса), кравайчета, картофи с ориз, булгур. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свещта, орехите се запазват за останалите кадени вечери. На този ден  се отслужва празнична литургия. В  народните поверия Игнажден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини. Имен ден празнува Игнат.